Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2008 11:03 - Един чифт очи, насочени "навън"
Автор: nmlss Категория: Лични дневници   
Прочетен: 974 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 18.05.2008 14:11



Ах, тази Америка... ще ми вземе здравето!

Минаха сякаш вече годините на блажена безгрижност, в които най-големият проблем беше забавянето на новия Need for Speed или това, че си изкарал 5 по труд и техника, задето не знаеш всичките видове пили... За мен настъпи времето, в което се избират стъпките, по които ще вървиш следващите няколко години, които пък от своя страна ще решат бъдещето ти.

Не съм само аз. Всички ги е обзела треската около кандидатстването и прочие, и всички се питат един друг "Къде ще следваш?" в отчаян опит за препоръка или съвет. Но истината е, че ще само ти трябва да направиш избора "къде и какво", а останалите са само консултанти.

Това направих и аз - опитах се да се изолирам от това, което ми казваха другите - пък поне и за малко - и реших да следвам в Америка. Какъв удар за майка ми, която се надяваше или да остана да работя в универсалния магазин на града, или поне да уча в някой скромен ВУЗ на 50 километра от нея! Когато и съобщих за решението си в 9-ти клас, тя категорично отхвърли възможността и мечтите ми бяха невъзмутимо потъпкани. Естествено, за да не изоставам, аз започнах да обмислям алтернативни варианти, като "обиколих" общо взето почти цяла Европа, търсейки мястото си. Верно, че съм в езикова с първи език немски, но какво да направя, когато английският ми е страст? То не бяха състезания, конкурси, олимпиади, стихотворения, есета, похвали от туристи по време на легендарното ми сервитьорство в Слънчев бряг, пък било то и за месец, не бяха ли... предполагам, че и друго е имало. След половин година лутане реших, че или Англия, или Америка ще е.

Англия... известно време беше направо една неосъществима мечта. твсякъде като чуваш "Англия е много скъпо", "Англия само най-добрите избират" и подобни... какво да си помислиш? Ние, забитичките селски дечица от един скромен стохиляден град, къде сме тръгнали да се редим сред бъдещите лидери на незнамкаквоси? Общо взето... отвсякъде само песимизъм. А какво се оказва? Ходихме наскоро с няколко приятели на една студентска борса за английски ВУЗове и те ни посвещават в тайните на следването. Излиза, че хич не е толкова скъпо да се учи в Англия - стига да знаеш към кого да се обърнеш. Отскоро там се предлагат някакви заеми на чуждестранни ученици от Европейския съюз, които общо взето ти изплащат цялата такса за университета. И макар че това, което ти остава да си платиш сам, пак ти излиза соленичко, доста те улесняват. И как стават нещата? Отиваш си ти, вземаш си заема, и можеш да започнеш да го изплащаш чак след като завършиш и се захванеш някъде на работа. И то при положение, че заплатата ти достигне някакви огромни суми, които едва ли ще достигнеш (ей, да си бъдем реалисти ;) ). Всъщност ми разказваха, че много български студенти в Англия, които взимат този заем, след завършването си се връщат в БГ-то, където и най-високите заплати не достигат онази граница и практически не им се налага да го изплатят... никога. И къде е уловката? Ами питайте ме де. Милата женица, която представляваше Coventry University ни информира, че всичко уж било за да се привлече работна ръка в Англия, което уж щяло да спомага много за развитието на английската икономика и всякакви такива. Честно казано, не знам на какво да вярвам.

Абе като цяло Англия ми беше една такава голяма въпросителна. Пък и като не знаеш някого, дето да е завършил там, не можеш да си прецениш дали си струва или не. А все пак има и една съблазнителна алтернатива...

Америка винаги ми е била като нещо недостижимо, сякаш само фактът, че си влязъл в американски университет значеше, че те бива, че си успял, че ще успееш. И сега, след няколко безсънни нощи, прекарани в ровене из уеб страници на колежи, реших да следвам в Америка. Нашите ме взеха насериозно дотам, че поканиха семейството на някакъв колега на баща ми, чиято дъщеря учи в Пенсилвания. Тя хем ме обнадежди, хем ме наплаши. Вика, че в Америка "лесно се влиза, трудно се излиза", което значи, че да, може да те приемат, но след като това стане, трябва да се скъсаш от учене. Ама наистина да се скъсаш. Това значи по всеки предмет всеки месец да имаш по 3-4 глави от по 30-40 страници за четене, върху които после ти е изпитът. Да не говорим за есетата. Тук се усеща най-ясно разликата между местните и студентите от "отвънка". Докато на един американец може да му отнеме примерно 3 часа да си напише есето по психология и останалото време да си щрака с пръсти, един българин 2 седмици ще кисне над това нещо, което после даже ще бъде оценено по-ниско. Защото каквото и да си говорим, все пак на другите им е майчин език. За да може човек със същата лекота да чете и да пише, ще трябва да се упражнява с години. Това значи да се четат книги, да се гледа телевизия, да се пише постоянно... повечето от нас го правят. Аз лично много се радвам, че не ми се налага да чакам за субтитри на новия епизод на how i met your mother или че мога да прочета нещо за нещо в Wikipedia. Такива неща ще са много полезни за студентските години.

Нещо, което направих наскоро, беше да си съставя списък с университетите, които ми грабнаха окото и в които ми се иска да следвам. Има един много полезен сайт - collegeboard.com - който ти отсява уни-та според твои изисквания. Та избрах си аз към 30 и се надявам да намеря някого, който да ми каже "тези и тези стават, давай натам". Ама ще видим...

Абе като цяло се опитвам да се отнасям реалистично към нещата. Пък може и да вляза, без да ми струва майка си и баща си...


Тагове:   навън,   очи,   чифт,   насочени,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nmlss
Категория: Други
Прочетен: 85397
Постинги: 29
Коментари: 60
Гласове: 86
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031